DIANGELO (Радостина Дианжело)
24 183
11 dic 2014, 17:44

Сама в пустинята 

  Poesía » Filosófica
890 0 7

                            

                                 Сама в пустиня безкрайна вървя,

                                 пресъхнали са устните ми жадни.

                                 Пясъчният вятър маха със крила,

                                 като орел се вие и иска да ме грабне.

                         

                                 Жарава огнена пропуква небесата

                                 и тялото ми уморено хваща в плен.

                                 Страхът сковава мислите ми даже,

                                 светът изчезва странно покрай мен.

 

                                 Притиска ме ужасно тъмнината,

                                 не виждам и не чувам себе си дори.

                                 За глътка въздух бих обърнала Земята,

                                 разбирам, че умирам, а не ме боли.

 

                                 Незнайно откъде мелодия позната,

                                 детето в мен погалва по главата,

                                 с любов целува детските очи,

                                 уплахата му вече никак не личи.

 

                                 И морски бриз прогонва пустотата,

                                 сърцето ми безстрашно пак тупти.

                                 Огромна сила ме вдига от земята,

                                 напред ме водят розови лъчи.

 

                                А дюните приятелски ми махат,

                                от скорпиони гладни няма и следа.

                                Оазис във пустинята намирам,

                                а бедуин с камила подава ми вода.

 

 

 

                                Радостина Дианжело

                                 11/12/2014

© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никола,Красимир,Цветелина,благодаря от сърце за прекрасните коментари!
    Желая ви приятна вечер и Коледно настроение!
  • Харесвам пламенността и динамиката на чувствата и преживяванията в стиха ти!
  • Красиво!
  • Хубаво стихо! С мъки в пустинята и с оазис накрая!Такъв е живота!
    Смело напред до...оазиса!Поздравление, Дианжело!Оценявам творбата!
    Хубав ден!
  • Мисана,Тони,здравейте!!! Приятно ми е да чета коментарите ви! Благодаря за високите оценки!*** Тони,радва ме твоето топло посрещане Красив да е денят ви!
  • Скъпа приятелко, най-после! Очаквах, че поне в писмо до вкъщи ще се обадищ.Къде се изгуби толкова дълго време?Знак дори от тебе не получих.
    Стихотворението е страшно за четене. Колко смело момиче си ти!Най-доброто е, че всичко вече е отминало за сега.
    Силна и неповтирима творба си сътворила чудесно ! Поздрав за нея и
    за тебе, Тина!Добре дошла! Коледа те очаква...Весело предколедно настроение! Прегръща те Тони
  • Най-често неочакваният и спасителен оазис идва след големи изпитания.
    Описала си ги отлично, Дианжело, в тяхната двойнственост - като реалност и като алегория!

    Поздравление!
Propuestas
: ??:??