Сама в пустинята
Сама в пустиня безкрайна вървя,
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата
и тялото ми уморено хваща в плен.
Страхът сковава мислите ми даже,
светът изчезва странно покрай мен.
Притиска ме ужасно тъмнината,
не виждам и не чувам себе си дори.
За глътка въздух бих обърнала Земята,
разбирам, че умирам, а не ме боли.
Незнайно откъде мелодия позната,
детето в мен погалва по главата,
с любов целува детските очи,
уплахата му вече никак не личи.
И морски бриз прогонва пустотата,
сърцето ми безстрашно пак тупти.
Огромна сила ме вдига от земята,
напред ме водят розови лъчи.
А дюните приятелски ми махат,
от скорпиони гладни няма и следа.
Оазис във пустинята намирам,
а бедуин с камила подава ми вода.
Радостина Дианжело
11/12/2014
© Радостина Дианжело All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесвам пламенността и динамиката на чувствата и преживяванията в стиха ти!
-
Красиво!
-
Хубаво стихо! С мъки в пустинята и с оазис накрая!Такъв е живота!
Смело напред до...оазиса!Поздравление, Дианжело!Оценявам творбата!
Хубав ден! -
Мисана,Тони,здравейте!!! Приятно ми е да чета коментарите ви! Благодаря за високите оценки!*** Тони,радва ме твоето топло посрещане
Красив да е денят ви! -
Скъпа приятелко, най-после! Очаквах, че поне в писмо до вкъщи ще се обадищ.Къде се изгуби толкова дълго време?Знак дори от тебе не получих.
Стихотворението е страшно за четене. Колко смело момиче си ти!Най-доброто е, че всичко вече е отминало за сега.
Силна и неповтирима творба си сътворила чудесно ! Поздрав за нея и
за тебе, Тина!Добре дошла! Коледа те очаква...Весело предколедно настроение! Прегръща те Тони -
Най-често неочакваният и спасителен оазис идва след големи изпитания.
Описала си ги отлично, Дианжело, в тяхната двойнственост - като реалност и като алегория!
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ви приятна вечер и Коледно настроение!