17 ago 2016, 21:30

Сами

  Poesía
1.2K 1 3

Опасно неграмотни чувства,

излишество от кал и суета...

поредната болезнена заблуда,

залог е за разбитите сърца.

 

Престъпно онемели думи,

разстояние разпънато на кръст...

две птици, от полета си уморени,

тровят се в съмнения и скръб.

 

Уродливо неспособни да сме други,

откриваме се в чуждите очи...

изнасилени от своите надежди,

раждаме се още по-сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Младен и Владимир!
  • Хубав стих, Електра!
  • "изнасилени от своите надежди, раждаме се още по-сами."

    Великолепно прозрение. Поздравление, Електра! Хареса ми цялото ти стихотворение, но този финален гонг е впечатляващ.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...