17 авг. 2016 г., 21:30

Сами

1.2K 1 3

Опасно неграмотни чувства,

излишество от кал и суета...

поредната болезнена заблуда,

залог е за разбитите сърца.

 

Престъпно онемели думи,

разстояние разпънато на кръст...

две птици, от полета си уморени,

тровят се в съмнения и скръб.

 

Уродливо неспособни да сме други,

откриваме се в чуждите очи...

изнасилени от своите надежди,

раждаме се още по-сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младен и Владимир!
  • Хубав стих, Електра!
  • "изнасилени от своите надежди, раждаме се още по-сами."

    Великолепно прозрение. Поздравление, Електра! Хареса ми цялото ти стихотворение, но този финален гонг е впечатляващ.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...