17.08.2016 г., 21:30

Сами

1.2K 1 3

Опасно неграмотни чувства,

излишество от кал и суета...

поредната болезнена заблуда,

залог е за разбитите сърца.

 

Престъпно онемели думи,

разстояние разпънато на кръст...

две птици, от полета си уморени,

тровят се в съмнения и скръб.

 

Уродливо неспособни да сме други,

откриваме се в чуждите очи...

изнасилени от своите надежди,

раждаме се още по-сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младен и Владимир!
  • Хубав стих, Електра!
  • "изнасилени от своите надежди, раждаме се още по-сами."

    Великолепно прозрение. Поздравление, Електра! Хареса ми цялото ти стихотворение, но този финален гонг е впечатляващ.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...