Aug 17, 2016, 9:30 PM

Сами

  Poetry
1.2K 1 3

Опасно неграмотни чувства,

излишество от кал и суета...

поредната болезнена заблуда,

залог е за разбитите сърца.

 

Престъпно онемели думи,

разстояние разпънато на кръст...

две птици, от полета си уморени,

тровят се в съмнения и скръб.

 

Уродливо неспособни да сме други,

откриваме се в чуждите очи...

изнасилени от своите надежди,

раждаме се още по-сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Младен и Владимир!
  • Хубав стих, Електра!
  • "изнасилени от своите надежди, раждаме се още по-сами."

    Великолепно прозрение. Поздравление, Електра! Хареса ми цялото ти стихотворение, но този финален гонг е впечатляващ.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...