16 dic 2007, 13:07

Само аз ли останах?

  Poesía » Otra
1.3K 0 35
Само аз ли останах? Измамена!
Да очаквам... а място си нямам
там, където заспивам неканена
и дълбая си в старата рана.



Само аз ли останах? Излъгана!
Във лъжите изплаках сърцето си.
Любовта ми ти дадох. Недъгава.
И без линии сви я в ръцете си.



Само аз ли останах? Без спомени!
От амнезия... Просто забравих.
Все пропускам дните за помени,
на раздяла, в която се давих.



Само аз ли останах? Предадена!
На търг обявих си душата.
Вече свърши, с надпис "Продадена".
Аз си знам каква е цената.



Само аз ли останах? Без минало!
Единак. Без стадото хищници.
Пътят кален пред мене изринало,
а си нося посоки под мишници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...