Само аз ли останах?
Да очаквам... а място си нямам
там, където заспивам неканена
и дълбая си в старата рана.
Само аз ли останах? Излъгана!
Във лъжите изплаках сърцето си.
Любовта ми ти дадох. Недъгава.
И без линии сви я в ръцете си.
Само аз ли останах? Без спомени!
От амнезия... Просто забравих.
Все пропускам дните за помени,
на раздяла, в която се давих.
Само аз ли останах? Предадена!
На търг обявих си душата.
Вече свърши, с надпис "Продадена".
Аз си знам каква е цената.
Само аз ли останах? Без минало!
Единак. Без стадото хищници.
Пътят кален пред мене изринало,
а си нося посоки под мишници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
