23 nov 2017, 17:43

Само каква е

798 0 0

                                                   И е красива, и толкова умна,

                                                   задача ми е да ѝ свалям звезди,

                                                   в компания е с интелигентност шумна,

                                                   от всякакви други смутен бях преди.

 

                                                   Реших да рискувам и да си я свалям,

                                                   умея да свалям, но сдържам се аз,

                                                   било ме е страх да не се провалям,

                                                   дори ми се смееше целият клас.

 

                                                   Сега ме подкрепят и казват да действам,

                                                   аз действах, откликна учтиво на мен,

                                                   правя и редни неща, и нередни,

                                                   тя умна, боя се да не съм кретен.

 

                                                   Понеже е умна, с мене говори,

                                                   дори да усеща че пълен съм ръб,

                                                   познания има, нахално не спори,

                                                   сега ще се тествам дали не съм тъп.

 

                                                   Така ще се тествам, така ще се тествам,

                                                   аз знам много, но дали схващам не знам, 

                                                   а тя е чудесна, чаровна, чудесна,

                                                   да не говоря и целувка да ѝ дам.

 

                                                   Звездите ни гледат, отвръщаме ние,

                                                   обича природата света и мен,

                                                   и сладко яде, и шоколад пие,

                                                   умът ѝ ходеше си по моста – днешен ден.

 

                                                   Умът, хубостта ѝ ми скачат,

                                                   невинни деца са, невинни деца,

                                                   сръднята по гърба го биеше здрача,

                                                   аз мислех че се искат тук нашите сърца.

 

                                                   Любезно отиде си мойто момиче,

                                                   приятели, стана ми много тревожно,

                                                   гледа ме, усмихва се, разбрах че я обичам,

                                                   не разбрах обаче с какво съм се изложил.

 

                                                                                                      18.10.17   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...