23 нояб. 2017 г., 17:43

Само каква е

797 0 0

                                                   И е красива, и толкова умна,

                                                   задача ми е да ѝ свалям звезди,

                                                   в компания е с интелигентност шумна,

                                                   от всякакви други смутен бях преди.

 

                                                   Реших да рискувам и да си я свалям,

                                                   умея да свалям, но сдържам се аз,

                                                   било ме е страх да не се провалям,

                                                   дори ми се смееше целият клас.

 

                                                   Сега ме подкрепят и казват да действам,

                                                   аз действах, откликна учтиво на мен,

                                                   правя и редни неща, и нередни,

                                                   тя умна, боя се да не съм кретен.

 

                                                   Понеже е умна, с мене говори,

                                                   дори да усеща че пълен съм ръб,

                                                   познания има, нахално не спори,

                                                   сега ще се тествам дали не съм тъп.

 

                                                   Така ще се тествам, така ще се тествам,

                                                   аз знам много, но дали схващам не знам, 

                                                   а тя е чудесна, чаровна, чудесна,

                                                   да не говоря и целувка да ѝ дам.

 

                                                   Звездите ни гледат, отвръщаме ние,

                                                   обича природата света и мен,

                                                   и сладко яде, и шоколад пие,

                                                   умът ѝ ходеше си по моста – днешен ден.

 

                                                   Умът, хубостта ѝ ми скачат,

                                                   невинни деца са, невинни деца,

                                                   сръднята по гърба го биеше здрача,

                                                   аз мислех че се искат тук нашите сърца.

 

                                                   Любезно отиде си мойто момиче,

                                                   приятели, стана ми много тревожно,

                                                   гледа ме, усмихва се, разбрах че я обичам,

                                                   не разбрах обаче с какво съм се изложил.

 

                                                                                                      18.10.17   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...