23 нояб. 2017 г., 17:43

Само каква е

799 0 0

                                                   И е красива, и толкова умна,

                                                   задача ми е да ѝ свалям звезди,

                                                   в компания е с интелигентност шумна,

                                                   от всякакви други смутен бях преди.

 

                                                   Реших да рискувам и да си я свалям,

                                                   умея да свалям, но сдържам се аз,

                                                   било ме е страх да не се провалям,

                                                   дори ми се смееше целият клас.

 

                                                   Сега ме подкрепят и казват да действам,

                                                   аз действах, откликна учтиво на мен,

                                                   правя и редни неща, и нередни,

                                                   тя умна, боя се да не съм кретен.

 

                                                   Понеже е умна, с мене говори,

                                                   дори да усеща че пълен съм ръб,

                                                   познания има, нахално не спори,

                                                   сега ще се тествам дали не съм тъп.

 

                                                   Така ще се тествам, така ще се тествам,

                                                   аз знам много, но дали схващам не знам, 

                                                   а тя е чудесна, чаровна, чудесна,

                                                   да не говоря и целувка да ѝ дам.

 

                                                   Звездите ни гледат, отвръщаме ние,

                                                   обича природата света и мен,

                                                   и сладко яде, и шоколад пие,

                                                   умът ѝ ходеше си по моста – днешен ден.

 

                                                   Умът, хубостта ѝ ми скачат,

                                                   невинни деца са, невинни деца,

                                                   сръднята по гърба го биеше здрача,

                                                   аз мислех че се искат тук нашите сърца.

 

                                                   Любезно отиде си мойто момиче,

                                                   приятели, стана ми много тревожно,

                                                   гледа ме, усмихва се, разбрах че я обичам,

                                                   не разбрах обаче с какво съм се изложил.

 

                                                                                                      18.10.17   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...