Nov 23, 2017, 5:43 PM

Само каква е

792 0 0

                                                   И е красива, и толкова умна,

                                                   задача ми е да ѝ свалям звезди,

                                                   в компания е с интелигентност шумна,

                                                   от всякакви други смутен бях преди.

 

                                                   Реших да рискувам и да си я свалям,

                                                   умея да свалям, но сдържам се аз,

                                                   било ме е страх да не се провалям,

                                                   дори ми се смееше целият клас.

 

                                                   Сега ме подкрепят и казват да действам,

                                                   аз действах, откликна учтиво на мен,

                                                   правя и редни неща, и нередни,

                                                   тя умна, боя се да не съм кретен.

 

                                                   Понеже е умна, с мене говори,

                                                   дори да усеща че пълен съм ръб,

                                                   познания има, нахално не спори,

                                                   сега ще се тествам дали не съм тъп.

 

                                                   Така ще се тествам, така ще се тествам,

                                                   аз знам много, но дали схващам не знам, 

                                                   а тя е чудесна, чаровна, чудесна,

                                                   да не говоря и целувка да ѝ дам.

 

                                                   Звездите ни гледат, отвръщаме ние,

                                                   обича природата света и мен,

                                                   и сладко яде, и шоколад пие,

                                                   умът ѝ ходеше си по моста – днешен ден.

 

                                                   Умът, хубостта ѝ ми скачат,

                                                   невинни деца са, невинни деца,

                                                   сръднята по гърба го биеше здрача,

                                                   аз мислех че се искат тук нашите сърца.

 

                                                   Любезно отиде си мойто момиче,

                                                   приятели, стана ми много тревожно,

                                                   гледа ме, усмихва се, разбрах че я обичам,

                                                   не разбрах обаче с какво съм се изложил.

 

                                                                                                      18.10.17   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...