И е красива, и толкова умна,
задача ми е да ѝ свалям звезди,
в компания е с интелигентност шумна,
от всякакви други смутен бях преди.
Реших да рискувам и да си я свалям,
умея да свалям, но сдържам се аз,
било ме е страх да не се провалям,
дори ми се смееше целият клас.
Сега ме подкрепят и казват да действам,
аз действах, откликна учтиво на мен,
правя и редни неща, и нередни,
тя умна, боя се да не съм кретен.
Понеже е умна, с мене говори,
дори да усеща че пълен съм ръб,
познания има, нахално не спори,
сега ще се тествам дали не съм тъп.
Така ще се тествам, така ще се тествам,
аз знам много, но дали схващам не знам,
а тя е чудесна, чаровна, чудесна,
да не говоря и целувка да ѝ дам.
Звездите ни гледат, отвръщаме ние,
обича природата света и мен,
и сладко яде, и шоколад пие,
умът ѝ ходеше си по моста – днешен ден.
Умът, хубостта ѝ ми скачат,
невинни деца са, невинни деца,
сръднята по гърба го биеше здрача,
аз мислех че се искат тук нашите сърца.
Любезно отиде си мойто момиче,
приятели, стана ми много тревожно,
гледа ме, усмихва се, разбрах че я обичам,
не разбрах обаче с какво съм се изложил.
18.10.17
© Явор спасов Всички права запазени