5 may 2022, 11:51  

Само миг остани

  Poesía
726 3 11

Остани, само миг остани.

Тази вечер ще бъда тих вятър.

Лъх ефирен погалил коси.

Лъч огряващ небесния театър.

 

Остани да танцуваме чудния валс,

като облаци горе в небето.

Тази нощ е създадена само за нас

да пребъде спомен в сърцето.

 

Остани аз те моля, сега остани

ще усетиш, красив е безкрая.

Няма плът, само светли мечти

на душите потърсили Рая.

 

Остани, малка моя далечна звезда

в тази сребърна рокля на фея.

Ще разкъсам преграда, воал самота

Малък принц единствен за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мир вам слепци. Присъдата е сигурна.
  • Да. Всеки, който не го е поискал, няма свобода относно себе си, има съдба, т.е. присъда, за присъдите съгласие на осъденият не е нужно. Но стига, че се отплеснахме, слепите не се интересуват от светлина
  • За да се съгласиш, трябва да повярваш. В това е свободната воля.
  • Това че Бог е дал и дава, не означава, че тия на които е дал и дава, са взели Дори нашите закони изискват, когато някой дарява на някого, даряваният да даде съгласието си, т.е. да приеме. Така че никаква свободна воля нямаш, ако не си приел да я получиш
  • Бог дал е свободата да избираш,
    дори понякога да не разбираш,

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...