22 dic 2008, 10:43

Само мислят си, че повеляват... 

  Poesía » Filosófica
573 0 15

Владетелите мислят си, че повеляват...

Месията никога... слуга не става...

На живота нишката се изтънява...

Вечерите се повтарят и забравят...

В мразовита зима всички се събират,

в редица причудлива  те заспиват,

като китна градина разнолика,

от първи цъфнали лалета.

Луна втренчено, изцъклено ги гледа

и спомени изкорубени избледнява...

Само ти и аз... разчупваме леда им...

А дъждовете песенни се бавят,

не изгубили слух за любовта ни.

И аз, сгушена на крайчеца на леглото,

и ти, с поглед, с крайчеца на окото си.

И макове се носят с бури дъждоносни,

безпесенно пеещо ме посещават в съня ми...

Сега знам... за съдбата... тя ми повелява,

като месия... с повеля ясно очертана.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??