тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Dec 22, 2008, 10:43 AM

Само мислят си, че повеляват...

763 0 15

Владетелите мислят си, че повеляват...

Месията никога... слуга не става...

На живота нишката се изтънява...

Вечерите се повтарят и забравят...

В мразовита зима всички се събират,

в редица причудлива  те заспиват,

като китна градина разнолика,

от първи цъфнали лалета.

Луна втренчено, изцъклено ги гледа

и спомени изкорубени избледнява...

Само ти и аз... разчупваме леда им...

А дъждовете песенни се бавят,

не изгубили слух за любовта ни.

И аз, сгушена на крайчеца на леглото,

и ти, с поглед, с крайчеца на окото си.

И макове се носят с бури дъждоносни,

безпесенно пеещо ме посещават в съня ми...

Сега знам... за съдбата... тя ми повелява,

като месия... с повеля ясно очертана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0