Dec 22, 2008, 10:43 AM

Само мислят си, че повеляват... 

  Poetry » Phylosophy
572 0 15

Владетелите мислят си, че повеляват...

Месията никога... слуга не става...

На живота нишката се изтънява...

Вечерите се повтарят и забравят...

В мразовита зима всички се събират,

в редица причудлива  те заспиват,

като китна градина разнолика,

от първи цъфнали лалета.

Луна втренчено, изцъклено ги гледа

и спомени изкорубени избледнява...

Само ти и аз... разчупваме леда им...

А дъждовете песенни се бавят,

не изгубили слух за любовта ни.

И аз, сгушена на крайчеца на леглото,

и ти, с поглед, с крайчеца на окото си.

И макове се носят с бури дъждоносни,

безпесенно пеещо ме посещават в съня ми...

Сега знам... за съдбата... тя ми повелява,

като месия... с повеля ясно очертана.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??