laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22 jul 2016, 22:42

Само мой 

  Poesía » Otra
620 1 8

Само мой си е тоя живот!

Като стара удобна обувка

ми е лепнал. Живот-октопод

смуче дните без жал и преструвка.

 

Уж ме милва, а после горчи.

Перушинка съм – той ме отвява.

И от джоба му странно стърчи

порив плах за сънувана слава.

 

Той предлага ми прости неща.

После в бездни стооки ме праща.

Сипе щедро любов през нощта,

през деня – само болка крещяща.

 

Няма кой да върви вместо мен

в мойта свише избрана пътека.

Всяка нота от този рефрен

си е моя задача нелека.

 

Знам, отмерва часовникът скрит

подарените мои минути.

Аз съм тук.Със съдбата сме квит.

И живея ....макар и нечуто.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма кой да върви вместо всеки от нас, понякога някой върви до нас ... Ако не през целия път, то поне в някоя част от него. Да, понякога милва, друг път - горчи... И все пак животът е хубав не само в сънищата, нали?
  • Тихо и толкова вълнуващо...
  • Харесах много!
  • Толкова истинско.. като живот.
    И те чуваме, да знаеш, Нин :*
  • Браво!!! Много хубава творба. Много ми хареса. Поздрави Нина.
  • Важното е край теб да чуват, но понякога... понякога не чуват... Няма ли кой да чуе стъпките ти - какво? Какво ще правиш? Извечни въпроси. Самотата е постоянство. Промяната е щастие. Звънливият глас на промяната...
  • След себе си оставяш стойностна поезия - така че "живееш" и не си "нечута"! Браво от мен!
  • Много стойностна творба, искрена и истинска! Поздравление!
    Хубава вечер!
Propuestas
: ??:??