Само мой
Само мой си е тоя живот!
Като стара удобна обувка
ми е лепнал. Живот-октопод
смуче дните без жал и преструвка.
Уж ме милва, а после горчи.
Перушинка съм – той ме отвява.
И от джоба му странно стърчи
порив плах за сънувана слава.
Той предлага ми прости неща.
После в бездни стооки ме праща.
Сипе щедро любов през нощта,
през деня – само болка крещяща.
Няма кой да върви вместо мен
в мойта свише избрана пътека.
Всяка нота от този рефрен
си е моя задача нелека.
Знам, отмерва часовникът скрит
подарените мои минути.
Аз съм тук.Със съдбата сме квит.
И живея ....макар и нечуто.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
