kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
9 may 2010, 19:20

Само... разбери 

  Poesía
684 0 13
Не се опитвай да ме    
  укротиш      
и да ме вкараш      
  в някакви юзди.    
Рискуваш да ме заличиш    
  завинаги      
и никога не видиш      
  моите очи.      
Не карай ме да  мисля    
  като теб.      
Тъй бързо скука в теб    
  ще се всели.      
А търсейки ме, как    
  да ме откриеш?    
Не искай да съм ти    
  робиня.      
Покорна ще се подчиня    
  за миг.      
И... после... няма да    
  да ме има.      
Вик ще раздира      
  тази самота,      
която в тебе ще се       
  настани.      
Ще молиш, ще      
  проклинаш      
човешката черта уж    
  да владееш      
и да имаш... Аз минах    
  през това.      
Не се опитвай да ме    
  имаш,      
а само замечтай       
  със мен.      
Тогава  ще поискам     
  да съм твоя...    
Най-простите  наглед    
  неща,        
са стойност - не-съизмерима.  
  Дали разбра?    

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??