Само... разбери
| Не се опитвай да ме | |||||
| укротиш | |||||
| и да ме вкараш | |||||
| в някакви юзди. | |||||
| Рискуваш да ме заличиш | |||||
| завинаги | |||||
| и никога не видиш | |||||
| моите очи. | |||||
| Не карай ме да мисля | |||||
| като теб. | |||||
| Тъй бързо скука в теб | |||||
| ще се всели. | |||||
| А търсейки ме, как | |||||
| да ме откриеш? | |||||
| Не искай да съм ти | |||||
| робиня. | |||||
| Покорна ще се подчиня | |||||
| за миг. | |||||
| И... после... няма да | |||||
| да ме има. | |||||
| Вик ще раздира | |||||
| тази самота, | |||||
| която в тебе ще се | |||||
| настани. | |||||
| Ще молиш, ще | |||||
| проклинаш | |||||
| човешката черта уж | |||||
| да владееш | |||||
| и да имаш... Аз минах | |||||
| през това. | |||||
| Не се опитвай да ме | |||||
| имаш, | |||||
| а само замечтай | |||||
| със мен. | |||||
| Тогава ще поискам | |||||
| да съм твоя... | |||||
| Най-простите наглед | |||||
| неща, | |||||
| са стойност - не-съизмерима. | |||||
| Дали разбра? | |||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
