kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
May 9, 2010, 7:20 PM

Само... разбери 

  Poetry
686 0 13
Не се опитвай да ме    
  укротиш      
и да ме вкараш      
  в някакви юзди.    
Рискуваш да ме заличиш    
  завинаги      
и никога не видиш      
  моите очи.      
Не карай ме да  мисля    
  като теб.      
Тъй бързо скука в теб    
  ще се всели.      
А търсейки ме, как    
  да ме откриеш?    
Не искай да съм ти    
  робиня.      
Покорна ще се подчиня    
  за миг.      
И... после... няма да    
  да ме има.      
Вик ще раздира      
  тази самота,      
която в тебе ще се       
  настани.      
Ще молиш, ще      
  проклинаш      
човешката черта уж    
  да владееш      
и да имаш... Аз минах    
  през това.      
Не се опитвай да ме    
  имаш,      
а само замечтай       
  със мен.      
Тогава  ще поискам     
  да съм твоя...    
Най-простите  наглед    
  неща,        
са стойност - не-съизмерима.  
  Дали разбра?    

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??