kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
9 мая 2010 г., 19:20

Само... разбери 

  Поэзия
685 0 13
Не се опитвай да ме    
  укротиш      
и да ме вкараш      
  в някакви юзди.    
Рискуваш да ме заличиш    
  завинаги      
и никога не видиш      
  моите очи.      
Не карай ме да  мисля    
  като теб.      
Тъй бързо скука в теб    
  ще се всели.      
А търсейки ме, как    
  да ме откриеш?    
Не искай да съм ти    
  робиня.      
Покорна ще се подчиня    
  за миг.      
И... после... няма да    
  да ме има.      
Вик ще раздира      
  тази самота,      
която в тебе ще се       
  настани.      
Ще молиш, ще      
  проклинаш      
човешката черта уж    
  да владееш      
и да имаш... Аз минах    
  през това.      
Не се опитвай да ме    
  имаш,      
а само замечтай       
  със мен.      
Тогава  ще поискам     
  да съм твоя...    
Най-простите  наглед    
  неща,        
са стойност - не-съизмерима.  
  Дали разбра?    

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??