19 feb 2018, 11:53

Само силните прощават... 

  Poesía » Filosófica
1057 11 6

Когато дълго време бил си слаб...

И тежък камък...  на врата си носил.

И са ти хвърляли корички хляб,

та после... да те изгризат до кости!

 

И болката до дъно си изпил!

И пред ръба на бездната, обречен! -

пак в своята душа не си убил

искрицата на своята човечност -

 

тогава Господ своята ръка,

премъдра и пречиста, ти подава.

Отново се изправяш на крака.

И всички издевателства прощаваш!

 

Прощаваш на приятел... И на враг.

Дори да искат пак да те удавят -

отново им прости! И пак! И пак!

 

Защото силните прощават.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??