19 февр. 2018 г., 11:53

Само силните прощават... 

  Поэзия » Философская
1056 11 6

Когато дълго време бил си слаб...

И тежък камък...  на врата си носил.

И са ти хвърляли корички хляб,

та после... да те изгризат до кости!

 

И болката до дъно си изпил!

И пред ръба на бездната, обречен! -

пак в своята душа не си убил

искрицата на своята човечност -

 

тогава Господ своята ръка,

премъдра и пречиста, ти подава.

Отново се изправяш на крака.

И всички издевателства прощаваш!

 

Прощаваш на приятел... И на враг.

Дори да искат пак да те удавят -

отново им прости! И пак! И пак!

 

Защото силните прощават.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??