Когато дълго време бил си слаб...
И тежък камък... на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после... да те изгризат до кости!
И болката до дъно си изпил!
И пред ръба на бездната, обречен! -
пак в своята душа не си убил
искрицата на своята човечност -
тогава Господ своята ръка,
премъдра и пречиста, ти подава.
Отново се изправяш на крака.
И всички издевателства прощаваш! ...