Само силните прощават...
Когато дълго време бил си слаб...
И тежък камък... на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после... да те изгризат до кости!
И болката до дъно си изпил!
И пред ръба на бездната, обречен! -
пак в своята душа не си убил
искрицата на своята човечност -
тогава Господ своята ръка,
премъдра и пречиста, ти подава.
Отново се изправяш на крака.
И всички издевателства прощаваш!
Прощаваш на приятел... И на враг.
Дори да искат пак да те удавят -
отново им прости! И пак! И пак!
Защото силните прощават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
