Само в съня сме грешни.
В съня и в стиха.
Защо трябваше да се срещаме?
Недей да навеждаш глава.
Защо трябваше да се лъжем?
И да се влюбим в свойта лъжа?
Тръгни си, ще бъде хубаво.
Тръгни си, но не сега...
© Росен Яворов Todos los derechos reservados
макар пътеките да са различни.
Разяжда спомените нервно болката,
а аз те търся самоиронично...
Живота ни принуждава на много доброволни неща, твърди една мъдрост...
Когато сетивата жадуват и светоотразяват напук на общия нихилизъм
стъпките ни сами намират вярната посока...Поздрави и успех!