4 may 2021, 11:05

Самочувствие

  Poesía » Otra
1.7K 5 17

Омръзна ми да бъда псевдоистинска,

в лъжливи думи да се вричам,

омръзна ми да съм доволна в ниското-

на върховете пленници за очите ми.

Не искам да си самоограбя чувствата,

да съм шестдесет годишна мъдра старица.

Да пилея дните в безнадеждно препускане,

подир къшея хляб, пръснат на птиците.

Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си.

Да изгоря в него от пламък погалена,

да се родя в него, по- жива от всякога!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мария, благодаря, за прекрасния коментар, радвам се, че прочете!
    Иржи ти винаги си много мила и с коментара си, ме направи щастлива, бъдете благословени!
  • Не съм видяла навреме тоя силен стих, Миночка! По времето на моята младост си имахме девизи, а аз- няколко! Всичките си измислих аз, само един беше от латинска пословица- "Докато дишам надявам се..."/ Дум спиро сперо!"/ Затова ми хареса стиха ти, звучи като девиз ! "Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си...!" Адмирации!
  • " Омръзна ми да съм доволна в ниското"!👏 Тогава се устреми към върховете, които цял живот катерим в себе си, Мини!😃
  • Благодаря, за прекрасния коментар и за любими, Младен!
    Достави ми голямо удоволствие, щастлив ден!
  • Почувствах една млада жена написала чудесен стих, зареден с вяра и желание за нов живот. Много ми хареса, Миночка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...