4.05.2021 г., 11:05

Самочувствие

1.7K 5 17

Омръзна ми да бъда псевдоистинска,

в лъжливи думи да се вричам,

омръзна ми да съм доволна в ниското-

на върховете пленници за очите ми.

Не искам да си самоограбя чувствата,

да съм шестдесет годишна мъдра старица.

Да пилея дните в безнадеждно препускане,

подир къшея хляб, пръснат на птиците.

Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си.

Да изгоря в него от пламък погалена,

да се родя в него, по- жива от всякога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, благодаря, за прекрасния коментар, радвам се, че прочете!
    Иржи ти винаги си много мила и с коментара си, ме направи щастлива, бъдете благословени!
  • Не съм видяла навреме тоя силен стих, Миночка! По времето на моята младост си имахме девизи, а аз- няколко! Всичките си измислих аз, само един беше от латинска пословица- "Докато дишам надявам се..."/ Дум спиро сперо!"/ Затова ми хареса стиха ти, звучи като девиз ! "Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си...!" Адмирации!
  • " Омръзна ми да съм доволна в ниското"!👏 Тогава се устреми към върховете, които цял живот катерим в себе си, Мини!😃
  • Благодаря, за прекрасния коментар и за любими, Младен!
    Достави ми голямо удоволствие, щастлив ден!
  • Почувствах една млада жена написала чудесен стих, зареден с вяра и желание за нов живот. Много ми хареса, Миночка!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...