4.05.2021 г., 11:05

Самочувствие

1.7K 5 17

Омръзна ми да бъда псевдоистинска,

в лъжливи думи да се вричам,

омръзна ми да съм доволна в ниското-

на върховете пленници за очите ми.

Не искам да си самоограбя чувствата,

да съм шестдесет годишна мъдра старица.

Да пилея дните в безнадеждно препускане,

подир къшея хляб, пръснат на птиците.

Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си.

Да изгоря в него от пламък погалена,

да се родя в него, по- жива от всякога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, благодаря, за прекрасния коментар, радвам се, че прочете!
    Иржи ти винаги си много мила и с коментара си, ме направи щастлива, бъдете благословени!
  • Не съм видяла навреме тоя силен стих, Миночка! По времето на моята младост си имахме девизи, а аз- няколко! Всичките си измислих аз, само един беше от латинска пословица- "Докато дишам надявам се..."/ Дум спиро сперо!"/ Затова ми хареса стиха ти, звучи като девиз ! "Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си...!" Адмирации!
  • " Омръзна ми да съм доволна в ниското"!👏 Тогава се устреми към върховете, които цял живот катерим в себе си, Мини!😃
  • Благодаря, за прекрасния коментар и за любими, Младен!
    Достави ми голямо удоволствие, щастлив ден!
  • Почувствах една млада жена написала чудесен стих, зареден с вяра и желание за нов живот. Много ми хареса, Миночка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...