Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам,
омръзна ми да съм доволна в ниското-
на върховете пленници за очите ми.
Не искам да си самоограбя чувствата,
да съм шестдесет годишна мъдра старица.
Да пилея дните в безнадеждно препускане,
подир къшея хляб, пръснат на птиците.
Все още имам капка кураж да запаля пожара на вярата в себе си.
Да изгоря в него от пламък погалена,
да се родя в него, по- жива от всякога!
© Миночка Митева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
