10 mar 2017, 12:34

Самодива 

  Poesía » Otra
487 3 9
По росните треви минаваш боса
и къпеш се под лунен водопад,
в косите пролетния мирис носиш,
а във очите - утринния хлад.
От самодивско изворче отпиваш,
а пролетта те сресва с цветове.
Със топъл дъх гората те обвива
и те понасят свежи ветрове.
А щом превали нощната омая
под звуците на лунния рефрен
танцуваш и се стапяш във безкрая,
за да възкръснеш в следващия ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??