Mar 10, 2017, 12:34 PM

Самодива

  Poetry » Other
603 3 9

 

 

 

 

 

По росните треви минаваш боса

                                    и къпеш се под лунен водопад,

 в косите пролетния мирис носиш,

                                    а във очите - утринния хлад.

 

От самодивско изворче отпиваш,

                                     а пролетта те сресва с цветове.

Със топъл дъх гората те обвива

                                     и те понасят свежи ветрове.

 

А щом превали нощната омая

                                      под звуците на лунния рефрен

 танцуваш и се стапяш във безкрая,

                                      за да възкръснеш в следващия ден.

 

Красива, нежна и неповторима

                                      на пролетния бал на цветовете!

Ти - само в сънищата зрима  -

                                     най-прелестното, най - желано цвете!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...