28 ago 2008, 21:26

Самодива (самота)

1.4K 0 3

Косите подире и се стелеха,

очите покоя не намериха,

остана тя да броди в гората,

с одежда, извезана в позлата.

Посестрими и бяха си заминали,

там, където времето отмило е

спомени, надежди, мечти

и само настояще се гради.

Взорът и нагоре бе отправен,

стон, заглъхнал,

плач, сподавен...

Остана там сама,

притихнала, смирена,

обгърната в пронизващ хлад,

в себе си така вглъбена,

като чародейка на сабат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Джордан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...