Самодива (самота)

28 ago 2008, 21:26

Poesía » Odas y poemas

1079 0 3

Косите подире и се стелеха,

очите покоя не намериха,

остана тя да броди в гората,

с одежда, извезана в позлата.

Посестрими и бяха си заминали,

там, където времето отмило е

спомени, надежди, мечти

и само настояще се гради.

Взорът и нагоре бе отправен,

стон, заглъхнал,

плач, сподавен...

Остана там сама,

притихнала, смирена,

обгърната в пронизващ хлад,

в себе си така вглъбена,

като чародейка на сабат...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

2008-10-12T12:18:04+03:00

Интересен стих си сътворила! Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-29T09:17:45+03:00

хубаво е...
velvet (Андреа Емилова)

2008-08-28T22:28:30+03:00

Ех... "като чародейка на сабат..."
красиво написано!