Косите подире и се стелеха,
очите покоя не намериха,
остана тя да броди в гората,
с одежда, извезана в позлата.
Посестрими и бяха си заминали,
там, където времето отмило е
спомени, надежди, мечти
и само настояще се гради.
Взорът и нагоре бе отправен,
стон, заглъхнал,
плач, сподавен...
Остана там сама,
притихнала, смирена,
обгърната в пронизващ хлад,
в себе си така вглъбена,
като чародейка на сабат...
© Миглена Джордан All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
