28.08.2008 г., 21:26 ч.

Самодива (самота) 

  Поезия » Оди и поеми
924 0 3

Косите подире и се стелеха,

очите покоя не намериха,

остана тя да броди в гората,

с одежда, извезана в позлата.

Посестрими и бяха си заминали,

там, където времето отмило е

спомени, надежди, мечти

и само настояще се гради.

Взорът и нагоре бе отправен,

стон, заглъхнал,

плач, сподавен...

Остана там сама,

притихнала, смирена,

обгърната в пронизващ хлад,

в себе си така вглъбена,

като чародейка на сабат...

© Миглена Джордан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??