Самодива (самота)

28.08.2008 г., 21:26 ч.

Поезия » Оди и поеми

1196 0 3

Косите подире и се стелеха,
очите покоя не намериха,
остана тя да броди в гората,
с одежда, извезана в позлата.
Посестрими и бяха си заминали,
там, където времето отмило е
спомени, надежди, мечти
и само настояще се гради.
Взорът и нагоре бе отправен,
стон, заглъхнал,
плач, сподавен...
Остана там сама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самодива (самота)

Искате да прочетете повече?

Предложения