Самодива (самота)
Косите подире и се стелеха,
очите покоя не намериха,
остана тя да броди в гората,
с одежда, извезана в позлата.
Посестрими и бяха си заминали,
там, където времето отмило е
спомени, надежди, мечти
и само настояще се гради.
Взорът и нагоре бе отправен,
стон, заглъхнал,
плач, сподавен...
Остана там сама,
притихнала, смирена,
обгърната в пронизващ хлад,
в себе си така вглъбена,
като чародейка на сабат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Джордан Все права защищены