Самодивата и Мечтателят на кея

22 may 2020, 0:22

Poesía » Otra

570 1 3

Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.

Устните ѝ бледосини
целувани от капките роса,
мечтани бяха от мнозина
но тя покри ги в тишина.

В очите ѝ танцуват самодиви
магьосници от хиляди слънца.
Последна ще е тази зима, в която
тя обичаше дъжда....

Душата ѝ е морска пяна
събрала тайните на Вечността...,
разбиваща се тихо на паважа
на глупавата хорска суета.

А ти стоиш хилядолетия
на кея и разговаряш с онзи странен мим,
който с теб не разговаря
и носи винаги лула и черен грим....

М. Валери 11/05/2020 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.