Самодивата и Мечтателят на кея
Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини
целувани от капките роса,
мечтани бяха от мнозина
но тя покри ги в тишина.
В очите ѝ танцуват самодиви
магьосници от хиляди слънца.
Последна ще е тази зима, в която
тя обичаше дъжда....
Душата ѝ е морска пяна
събрала тайните на Вечността...,
разбиваща се тихо на паважа
на глупавата хорска суета.
А ти стоиш хилядолетия
на кея и разговаряш с онзи странен мим,
който с теб не разговаря
и носи винаги лула и черен грим....
М. Валери 11/05/2020 г.
© Моника Стойчева All rights reserved.
