Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини
целувани от капките роса,
мечтани бяха от мнозина
но тя покри ги в тишина.
В очите ѝ танцуват самодиви
магьосници от хиляди слънца.
Последна ще е тази зима, в която
тя обичаше дъжда.... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация