3 dic 2020, 2:44

Изтъкан 

  Poesía
327 0 2

Зората ме посреща,

обвита в пелерина.

Пак време е за грешки –

навън е видели́на!


А толкова надежда

в душата ми е скрита,

навита като прежда

с която се изплитам.


Обречен да си вярвам –

сполучил … , несполучил.

Аз себе си извайвам –

от гении се уча!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??