Dec 3, 2020, 2:44 AM

Изтъкан 

  Poetry
406 0 2
Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда
в душата ми е скрита,
навита като прежда
с която се изплитам.
Обречен да си вярвам –
сполучил … , несполучил.
Аз себе си извайвам –
от гении се уча!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??