Изтъкан

3 дек. 2020 г., 02:44

Поэзия

5.0 / 3

413 0 2

Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда
в душата ми е скрита,
навита като прежда
с която се изплитам.
Обречен да си вярвам –
сполучил … , несполучил.
Аз себе си извайвам –
от гении се уча!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изписано в душата
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »