Изтъкан

3 дек. 2020 г., 02:44

Поэзия

405 0 2

Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда
в душата ми е скрита,
навита като прежда
с която се изплитам.
Обречен да си вярвам –
сполучил … , несполучил.
Аз себе си извайвам –
от гении се уча!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изтъкан

Искате да прочетете повече?

Предложения