3.12.2020 г., 2:44 ч.

Изтъкан 

  Поезия
267 0 2

Зората ме посреща,

обвита в пелерина.

Пак време е за грешки –

навън е видели́на!


А толкова надежда

в душата ми е скрита,

навита като прежда

с която се изплитам.


Обречен да си вярвам –

сполучил … , несполучил.

Аз себе си извайвам –

от гении се уча!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??