19 sept 2007, 8:26

Саможертва или...

  Poesía
752 0 3

Когато цял живот ти се раздаваш

и всички грабят безогледно,

е много трудно да решаваш

дали, кога, какво е редно!

Принесла себе си във жертва,

ти дириш тяхното добро...

Но в този свят безкрайно нервен,

това изглежда – все едно.

Когато нищо не остане

в  душата ти – стенание самó

и нея даже ще отнемат,

защото имат я за дадено.

А кой ли ги научи на това :

да вземат, без да дават във замяна?!

Дали ще сетят крайна самота,

когато тебе вече ще те няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...