19 sept 2007, 8:26

Саможертва или...

  Poesía
754 0 3

Когато цял живот ти се раздаваш

и всички грабят безогледно,

е много трудно да решаваш

дали, кога, какво е редно!

Принесла себе си във жертва,

ти дириш тяхното добро...

Но в този свят безкрайно нервен,

това изглежда – все едно.

Когато нищо не остане

в  душата ти – стенание самó

и нея даже ще отнемат,

защото имат я за дадено.

А кой ли ги научи на това :

да вземат, без да дават във замяна?!

Дали ще сетят крайна самота,

когато тебе вече ще те няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...