Sep 19, 2007, 8:26 AM

Саможертва или...

  Poetry
748 0 3

Когато цял живот ти се раздаваш

и всички грабят безогледно,

е много трудно да решаваш

дали, кога, какво е редно!

Принесла себе си във жертва,

ти дириш тяхното добро...

Но в този свят безкрайно нервен,

това изглежда – все едно.

Когато нищо не остане

в  душата ти – стенание самó

и нея даже ще отнемат,

защото имат я за дадено.

А кой ли ги научи на това :

да вземат, без да дават във замяна?!

Дали ще сетят крайна самота,

когато тебе вече ще те няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...