19.09.2007 г., 8:26

Саможертва или...

749 0 3

Когато цял живот ти се раздаваш

и всички грабят безогледно,

е много трудно да решаваш

дали, кога, какво е редно!

Принесла себе си във жертва,

ти дириш тяхното добро...

Но в този свят безкрайно нервен,

това изглежда – все едно.

Когато нищо не остане

в  душата ти – стенание самó

и нея даже ще отнемат,

защото имат я за дадено.

А кой ли ги научи на това :

да вземат, без да дават във замяна?!

Дали ще сетят крайна самота,

когато тебе вече ще те няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...