Когато цял живот ти се раздаваш
и всички грабят безогледно,
е много трудно да решаваш
дали, кога, какво е редно!
Принесла себе си във жертва,
ти дириш тяхното добро...
Но в този свят безкрайно нервен,
това изглежда – все едно.
Когато нищо не остане
в душата ти – стенание самó
и нея даже ще отнемат,
защото имат я за дадено.
А кой ли ги научи на това :
да вземат, без да дават във замяна?!
Дали ще сетят крайна самота,
когато тебе вече ще те няма!
© Надежда Борисова Всички права запазени