самоотричане

lamfear (Гергана)
13 6

16 ene 2008, 9:32

Poesía

532 0 2

желания

безпльтни желания

потьващи в мокра роса

наситена с детски сьлзи...

провал сив

обричащ душата на забвение...

борба глуха

предава деня

мечтите светли потьват в забрава,

а детето на светлината

отдавна лежи

в сивата пелена на мьлчанието...

превьрнала нощта в ледена кралица

стояща до прозорец стьклен

и взираща се с невиждащ поглед,

отдавна изгубил светлината

огряваща душата..

на две кафяви очи...

прозиращи глухо бездушие

на гонещи се сьлзи

стичащи се по кадифения молитвеник

на отекващ вик

молещ се за прошка в нощта лунна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.