самоотричане
695
0
2
желания
безпльтни желания
потьващи в мокра роса
наситена с детски сьлзи...
провал сив
обричащ душата на забвение...
борба глуха
предава деня
мечтите светли потьват в забрава,
а детето на светлината
отдавна лежи
в сивата пелена на мьлчанието...
превьрнала нощта в ледена кралица
стояща до прозорец стьклен
и взираща се с невиждащ поглед,
отдавна изгубил светлината
огряваща душата..
на две кафяви очи...
прозиращи глухо бездушие
на гонещи се сьлзи
стичащи се по кадифения молитвеник
на отекващ вик
молещ се за прошка в нощта лунна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
