16.01.2008 г., 9:32 ч.

самоотричане 

  Поезия
531 0 2

желания

безпльтни желания

потьващи в мокра роса

наситена с детски сьлзи...

провал сив

обричащ душата на забвение...

борба глуха

предава деня

мечтите светли потьват в забрава,

а детето на светлината

отдавна лежи

в сивата пелена на мьлчанието...

превьрнала нощта в ледена кралица

стояща до прозорец стьклен

и взираща се с невиждащ поглед,

отдавна изгубил светлината

огряваща душата..

на две кафяви очи...

прозиращи глухо бездушие

на гонещи се сьлзи

стичащи се по кадифения молитвеник

на отекващ вик

молещ се за прошка в нощта лунна.

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??