16 янв. 2008 г., 09:32

самоотричане

693 0 2

желания

безпльтни желания

потьващи в мокра роса

наситена с детски сьлзи...

провал сив

обричащ душата на забвение...

борба глуха

предава деня

мечтите светли потьват в забрава,

а детето на светлината

отдавна лежи

в сивата пелена на мьлчанието...

превьрнала нощта в ледена кралица

стояща до прозорец стьклен

и взираща се с невиждащ поглед,

отдавна изгубил светлината

огряваща душата..

на две кафяви очи...

прозиращи глухо бездушие

на гонещи се сьлзи

стичащи се по кадифения молитвеник

на отекващ вик

молещ се за прошка в нощта лунна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...