Jan 16, 2008, 9:32 AM

самоотричане

  Poetry
695 0 2

желания

безпльтни желания

потьващи в мокра роса

наситена с детски сьлзи...

провал сив

обричащ душата на забвение...

борба глуха

предава деня

мечтите светли потьват в забрава,

а детето на светлината

отдавна лежи

в сивата пелена на мьлчанието...

превьрнала нощта в ледена кралица

стояща до прозорец стьклен

и взираща се с невиждащ поглед,

отдавна изгубил светлината

огряваща душата..

на две кафяви очи...

прозиращи глухо бездушие

на гонещи се сьлзи

стичащи се по кадифения молитвеник

на отекващ вик

молещ се за прошка в нощта лунна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...