pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
19 ago 2010, 20:25

Саморазправа 

  Poesía » Filosófica
948 0 26


И докога ще вярваш във доброто?

Мечтателите времето разстрелва.

Наивността започва със "Защото...".

Животът ти е вече празна делва.

 

Пладнешки бяха обирите, явни.

Трепериш без последната си риза.

Доверието днес е болест срамна.

Приличаш ми на кулата във Пиза.

 

Наклонена си, но непоклатима.

Разсмиваща глупашка устойчивост!

Със Девата и с Господ, май сте трима,

повярвали в човека. От учтивост!

 

Забрави ли - той също бе предаден!

Какво очакваш с тебе да се случи?

Не ме изпивай с погледа си жаден -

в пустиня на безводие се учиш.

 

Душата си събличай пред палача -

след ризата ти само тя остана.

Небето се разплака... Аз... не плача...

От мен ще е последната ти рана!



© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за проявения подчертан интерес тази вечер към моите стихове, Нели! Изпрати ми, ако обичаш, твоето едноименно стихотворение, ще ми бъде много приятно да го видя!
  • Силно е!
    ( и аз имам едно със същото заглавие, в един предишен откровенски живот дори го бях публикувала
    Твоята саморазправа е талантлива до жестокост!
  • Яки, много ти благодаря за проникновения и запомнящ се коментар!
    Валя, твоето "силно" приемам като висока оценка, която ме радва!
  • Силно!
  • Майсторски написан стих, както обикновено.
    А емоцията в него е много силна, много обвиняваща, но имам чувството, че обвиняеми са не "наивните" мечтатели, а всички онези безчувствени материалисти, чиито образ си пресъздала в монолога.
    В такива случаи се казва: "Господи, пази ме от гнева на праведните!"
    Поздрави!
  • Сигурно всеки си има моментите на самоосъждане и самобичуване, затова настройката на моята лирическа буди размисли и се приема.
    Благодаря и аз, че отдели време и коментира, Галя!
  • Високо ценя написаното от теб, Елена, поезията ти е прекрасна и винаги има какво да научи от нея всеки, посветил се на перото! Затова съм така щастлива, че с написаното от мен съм предизвикала твоето възхищение!
    Благодаря ти!
  • Мдаа, наивността често е пагубна. Много впечатляващи образи -

    "Със Девата и с Господ, май сте трима,
    повярвали в човека. От учтивост!"

    С възхищение!


  • Толкова е хубаво,че виждаш в стиховете ми светлина от светулки,Стойне, независимо, че съм влязла в ролята на палача в саморазправа с добрата, но глупава наивница в мен!
    Благодаря ти за прочита и коментара!
  • Наслада е поезията ти! Умело влизаш в чуждата роля, но между редовете проблясва светлина... на рой светулки...
    Поздрави!
  • Радвам се, че съм успяла да те впечатля, Марина!Много аналитично подхождаш при тълкуването на стихотворението, а това доказва, че гледните ни точки са ичключително близки! Благодаря ти сърдечно!
  • Впечатляващ стих!!!
    "И докога ще вярваш във доброто?"
    Положителното мислене е да вярваш в доброто. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение, действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са такива , каквито са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата в която живеем.
  • Съгласна съм с теб, Илко, че душата израства, минавайки през житейските бури и трупа опитности - добре си го казал.
    Такава е и синтенцията в цитирания твой стих, за който аз
    от своя страна те поздравявам!
    Това стихотворение, Маги, е едно от любимите ми стихотворни деца,
    имено защото е натоварено от мен като автор да буди желание
    за намиране на отговор на въпросите, определящи моралния ни облик.
    Имам чувството, че опитвайки се да обясня, позасуках мислите си, но дано в "Саморазправа" съм била по-ясна и категорична.Поздрави!
  • замисли ме...вяра, морал, идеали...
    истинско поетично откровение...силно, много силно, Мария...
  • Предлагам ти да напишеш стихотворение за тези горчиви бадеми,
    добре продължаваш с коментара си философската насока на стихотворението. Поздрави!
  • Напълно си права, Ани!И аз се старая все добро да сея!
    Пък дори и то да се върне на тези след мен!
    Имам едно стихотворение, писано в младите ми години,
    в което казвам за неприятеля: с приятелска ръка аз благославям!
    И днес мисля, че не греша, като постъпвам така.
  • В този живот както е казано в поговорката - " Каквото посееш, това ще ожънеш", затова когато вярваш в доброто, когато правиш добро, рано или късно то се връща с неподозирана сила, винаги в най-трудните моменти, когато имаш нужда от помощ. А предателствата, тях никога няма да спре да ги има, невярващите дребни души са твърде много...
  • Mоята вяра в човека е още жива, Доче! Тя, лирическата, е изпаднала само в хамлетово двоумение и стихотворението е монолог на тъмната
    страна в двуполюсната и личност.
    Благодаря ти за стихотворния киментар, мила! Винаги намираш как да ме изненадаш приятно с отношение и с талант!
  • "Със Девата и с Господ, май сте трима,

    повярвали в човека. От учтивост!"

    И още няколко,които колебаят си
    дали да бъдат, или да си траят...
    И пишат стих за да горчи забравата,
    а времето умее да наказва...

    Замисли ме...Прегръдки и лека нощ!

  • Понякога е нужно да насочиш кинжала срещу себе си, за да се спасиш...
    Благодаря ти, Плами!
  • Кинжален стих! Лека и спокойна нощ, Мария!!!
  • От кога се уча, когато гледам - да виждам, за да не се чувствам сляпа, а когато слушам - да чувам,за да знам,
    че съм научила нещо от този живот.
    Няма да забравя думите ти, макар че никът ти е Забравена.
    Задължена съм ти за прекрасния коментар!
  • Мисля, че дори вярата в добротата на човека до нас е в състояние да го направи по-добър. Първи човешки закон за отразената светлина на сърцето. Надявам се, че няма да възразиш срещу отговора ми, Арихо!
  • Въпросът е ставаме ли от това по-умни и учим ли се от житейските истини? Благодаря за коментара и поздравите, Ивон!
  • И аз мисля като теб, Теди!И си оставам непоправима мечтателка! Просто влязох в чужда роля, това е позволено в творчеството - нали?
    Руми, сигурно и ти си изненадана, че една пастирка на светулки може да пише такива стихове,но по-важното е, че си ги харесала, за което ти благодаря!
  • Ама недей така грубо с мечтателите те са последният знак, че още сме хора
Propuestas
: ??:??