Aug 19, 2010, 8:25 PM

Саморазправа 

  Poetry » Phylosophy
1024 0 26
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни.
Трепериш без последната си риза.
Доверието днес е болест срамна.
Приличаш ми на кулата във Пиза.
Наклонена си, но непоклатима.
Разсмиваща глупашка устойчивост!
Със Девата и с Господ, май сте трима,
повярвали в човека. От учтивост! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??